Практически пример за това що е езикова политика

А сега ето какво искам да покажа: текст от официален сайт в РБългария, София. Текст с куп грешки – правописни, графични и пр.

Ще ги отбележа страрателно. Но не това е основната цел на постинга.

Целта е да напомня, че не някакви всесилни закони за езика правят нещата по-добри, а всекидневното настойчиво внимание на държавата и общините към официалния стандартен/нормативен/книжовен български език (както ви е удобно го наричайте, само не забравяйте, че по конституция е задължителен на повечето равнища на публично общуване). Това се постига лесно: повече коректорска и редакторска работа върху всяка „страница“ (сиреч речева изява) в печатните медии, в телевизиите, в радиото, в сайтовете – поне ако са поддържани от официални институции в страната.

Ето го примерчето за днес, където с червеничко са маркирани грешките, със зеленичко – добавените от мен пропуснати в оригинала пунктуационни знакове, с италик – коментарите ми:

Първия (Първият) и познат до болка начини (начин) за редовно пътуване в градския транспорт е да си закупите билетче на цена от 70 стотинки. То важи за едно пътуване от точка А до точка Б. То важи за всички видове градки (градски) транспорт и може да си го закупите от реповете /Що ли пък е то – „реповете“ за днешния читател, след като държавното предприятие „Разпространение на печата“ отдавна не поддържа свои точки на продажба, а вероятно вече и не съществува?/ или най близката (най-близката) бакалница

Ако колата ви е на ремонт или сте я преодстъпили (преотстъпили) на някой (някого) за деня и ви се наложи да ползвате градския транспорт, по– добрия (по-добрият: и забележете, около „късото“ тире, т.е. около дефиса, не трябва да има спейсове/шпации/празни места – нали тъкмо това го отличава от „дългото“ тире, а не дължината в милиметри) вариант е да си закупите лентичка с десет билетчета на цена от 6.00лв (6.00 лв.): тя ще ви стигне за десет пътувания, без значение от(?) вида траспорт, които (който) ползвате.

Ако използвате обаче всеки ден градски транспорт, то тогава ще ви е нужно да си купите абонаметна карта за една, две или повече линии. Ако сте студент редовно обучение, пенсионер или инвалид, ще ползвате и сностна (сноснабез т, моля: то ще да е от „нося“, а не от „ностя“) отстъпка.

Всички видове документи за редовно пътуване в градския транспорт може да закупите от най– близката (найблизката) бакалница или реп. билети (Билети) също се продават и шофьора (или: „се продават и от шофьора“ , или „продава и шофьорът“) с надценка от 0.10ст ( 0.10 ст.), но много често, особенно (особено) в края на деня, тази възможност я няма. Документите за градски транспорт са и вашата застраховка при евентуални злополуки.

Да не ви плаша, такова е положението в голямата част от официалните сайтове в републиката наша… (Че като добавим и кръвожадните ловджийски снимки на президентовия сайт, става съвсем невесело! – Но това е друга тема.)

Вместо да се забълбукват с мечти момински за закони, включващи едва ли не езикова полиция и глоби, нашите кипри и европейски настроени политици (законодателите най-паче) да вземат да гласуват закон, който да предвижда много пари за евтини речници за всички учещи деца (за сравнение: сегашният стандартизиращ речник струва от 36 до 42 лева!); закон, който да предвижда много пари за квалификация на учителите още в студентските им години (за сравнение: нито един бъдещ учител по история, химия, физика, география, физическо не учи български език във времето, когато придобива правоспособност да ни учи децата!); закон, който да предвижда задължителна коректорска и редакторска услуга поне в публичните държавни и общински медии (за сравнение почетете малко вестници и списания, погледайте малко теве-та и послушайте малко радио-та!)

11 коментара към “Практически пример за това що е езикова политика”

  1. По принцип трябва да се спазват правилата на БКЕ. Български Книжо- вен Език. та правилата на книжовния език трябва да се спазват за да изглеждаме грамотни и да се разбираме, но аз понякога се замислям за логиката на Някои правила за смисълът от точно тези правила, за това ще пиша при удобен случай!!!! Че у нас журналята пишат глупости или се опитват да расъждават по важни теми на просташки език е вярно. Има два типа хора които малко ме дразнят, едните които говорят прекалено оучно за да кажат прости неща, а другите говорят на жарго
    нен език в официална обстановка. Първите са неразбрани а вто рите показват просташко поведение Човек Трабва да да говори просто и разбираемо, но културно. Прост език и просташки език са две различни неща!!!!!

    Харесвам

  2. ей, mislidumi, никак не е отклонение твоето – това е сърцевината на въпроса: от детските книжки с недъгави текстове и недомислени изображения до сайтовете под държавна „грижа“: всичкото трябва да се подчинява на цивилизованото/цивилизационното правило. А то е – общувайте стандартно, за да се разбирате. Стандартът за всяка група и място е различен, но е стандарт. Така че: по-малко емоции и повече добро възпитание. А добро възпитание без добър език – сиреч примери за подходяща реч, НЯМА! Благодаря ти, защото твоите думи са подкрепа.

    Харесвам

  3. батпет, детските книжки са първото най-лошо, с което ще се срещне диването ти. Аз на моето диване му ги преразказвах, щото езикът ми не можеше да се преобърне на някои места в текста. Най-страшни са калпавите преводи на елементарни класики като „Червената шапчица“ например. А още по страшни са някакви книжлета с плоски рими за деца, дето някой ми беше домъкнал от родината. За да се дообогати цялата естетика кума лиса е винаги с народна носия, а зайо е по навуща, нищо че е пилот. Сори за лекото отклонение.

    Харесвам

  4. абе мани. диването – като го ледам – утре ще почне да може да чете.

    и с какво ще се срещне?

    Харесвам

  5. е те т`ва ми беше мислата! щото, за да си използваш езика както си искаш, трябва да имаш идеята, че може много и най-различно. а кой да ги учи децата, след като общественото пространство е пълно с неподходяща за мястото (по руски – неуместна) речева продукция – извинете за мръсната дума.

    Харесвам

  6. абе така е. за официалните писания де.

    знаеш ли – заради неграмотността на журналята и най-паче на техните редактори – бате ти спря да чете вестници. ми не мое да си купиш вестник и на третото изречение да видиш грешка, за която пишат двойка в пети клас. да оставим настрана стил, съдържание и другите сложни работи

    Харесвам

  7. благодаря, батпеп.
    глей са – ти си отсекъде прав, батпеп, щото ВСИЧКО КАЗАНО НА БЪЛГАРСКИ ОТ БЪЛГАРИН Е ПРАВИЛНО. това се самоподразбира. всеки може да си пише и да си говори както си иска. нали именно да уцелиш какво и КАК да го кажеш за съответното място и за съответната случка е най-висшата версия на езикова култура. нали се сещаш к`во ше ми се случи, ако в кръчмата „Кокошките“ си поискам бирата с „Моля, бихте ли могли, уважаема госпожице, да реализирате за мен…“ и пр.?
    патосът ми е за това, дето се нарича официална комуникация. там – в държавни текстове: закони, учебници, публични речи и пр., се употреблява стандартизираният език. така си е насекъде. в английския хората, дето го обглеждат, отграничават 15-16 равнища на употребата му като майчин – демек от англичани. с всеки език е така. ама само баба ти Маги Тачър си признава, че преди да се впусне в политиката е учила две години английски. ама не за да прескочи от 3 в 15 ниво, нали…
    а т`ва за мадеконеца си прав – пенявим се по природа – характерче. за съдника – не си. искам който иска да ходи с лъснати патъци и чисти зъби, да ходи и с подходящ език, фигуративно казано.

    Харесвам

  8. виж сега – мисля, че нещата трябва да бъдат такива, каквито са. и ако някой греши – да си греши, защото другите само така могат да го премерят.

    виждам от каква отправна точка се опитваш да се явиш съдник, но! – отдкъде имаш увереността, че можеш да управляваш узуса? защо го искаш? има ли смисъл тази борба? и не е ли редно всеки да пише както си може, а четателят да преценява кой как и какво е написал и добро ли е написаното?

    глей ся, видим че ти дреме. лошо нема, ма н`дей се пеняви кът македонец 🙂

    с най-добри чувства,

    Харесвам

  9. Ами ето я самата публикация с отбелязаните грешки – не знам за какво се отнася „щеще“. Колкото до това какъв да бъде законът за езика, за това опяват много, много различни хора на различни равнища. Следователно – има смисъл да се пита и да се отговаря „кой има полза“ всичките гласове да са глас в пустиня. Само тогава – като се огласи „кой има полза“ (като в стар, изпитан крими сюжет) – може да се търси убиецът.

    Харесвам

  10. По-ценно щеше да бъде да е налице самата публикация с отбелязаните грешки. Колкото до това какъв да бъде законът за езика, за това опявах към десетина година в предаванията по БНР. Глас в пустиня, въпреки че предаванията бяха по „Хоризонт“ в „12 плюс 3“. Ето защо с две ръце подкрепям написаното от Бойка.

    Харесвам

  11. По ценно щеше да бъде да е налице самата публикация с отбелязаните грешки. Колкото до това какъв да бъде законът за езика, за това опявах към десетина година в предаванията по БНР. Глас в пустиня, въпреки че предаванията бяха по „Хоризонт“ в „12 плюс 3“. Ето защо с две ръце подкрепям написаното от Бойка.

    Харесвам

Вашият коментар