За съветите, дето ни ги дават българи от Рим, Берлин и Токио

А също и от Детройт, Чикаго и Торонто. От Мюнхен, Виена и Гармиш-Партенкирхен.

Когато в медийното пространство – най-вече в социалните медии, в личните и груповите блогове, включително и в блоговете, маскирани на списания, – чета пламенните съвети към българите в България, все едно и също виждат вътрешните ми очи.

Когато ми заобясняват от Рим, Берлин и Токио – а също и от … вж. по-горе – какво трябва да правим, за да сме достойно гражданско общество, за да не ни управляват царьове с изтекъл срок на годност, гавазите им, дечица и снахички на ЦК на БКП или прононсирани ДС-КГБ ченгесари, все едно и също виждат вътрешните ми очи.

(1) Виждат кадри от предаване на БНТ – Милчо Левиев за първи път в България след дълга невъзможност да стъпи тук. В студиото седи с Людмил Георгиев. Еди Казасян. Или Вили. Или и двамата – не помня. Не помня и имената на другия поканен. Ярко помня остарелите съсипани лица, болнавия изглед, липсващите хубави нови зъби… В сравнение с Левиев, свежар на същата възраст почти – не са седем или десет години съществената разлика във втората половина на човешкия век.

Съществената разлика е другаде. Тези тук бяха останали непреклонно верни на джаза, поддържаха равнището, поддържаха интереса на по-младите, отваряха очите на омаяни комсомолци – забълбуквани с тъпи мантри на тема „идеологическа диверсия“. Тези тук направиха възможно джаз фестивáленето. Най-сетне. С цената на… С цената на това да им дишат във врата ченгета, ОФ деятелки от квартала и инструкторки по културата от ГК на БКП… Да ги управлява „Концертна дирекция“ например…

А Милчо Левиев, който бе споделил в интервю, че заминал, за да не умре – прагът на търпението му бил нисък, беше правил каквото обича без да му дишат във врата ченгета, ОФ деятелки от квартала и инструкторки по културата от ГК на БКП…  Е, да, това се отразява благоприятно някак си не само на душата, ами и на кожата, на зъбите, на брадата, на осанката.

Тази картина си спомням, когато се зачета в мантрите и съветите на поредния пишещ свежар.

Що не дойде да ме съветва тук, където… Що не дойде да ме съветва тук, че да… Що не дойде да ме съветва тук, когато… Всеки може да си продължи след многоточията и без мен – наизуст ги знаете нужните фактологии.

(2) Като бях малка и глупава, все питах батковците – ама вие защо търпяхте, ама вие как допуснахте, ама вие защо не скочихте. Те пък ме питаха – а ти знаеш ли какво гласят чл. 104 и чл. 108; а ти знаеш ли как наричаха Леа, която толкова харесваш; а ти знаеш ли какво е от близкия ти да ти останат само горнището и долнището на пижамата, които набързо е свалил, когато са го вдигнали посред нощ за справка… А ти знаеш ли какво става в Старозагорския, ако речеш да се запалиш, за ти дадат най-сетне среща с адвокат…

Не знаех, естествено. Но можех и – да, можáх – да си сглобя картина. Картина, която виждат очите ми. И досега, когато вече не съм малка и глупава.

(3) Затова, щом ми навирят обвинителен пръст от Рим, Берлин и Токио – а също и от … вж. по-горе, – спомням си палатките, опънати първо при статуята на Летеца, спомням си червените бабички на свежа възраст, които като внасях вода на моя герой, лаеха подире ми: „бял хляб и луканка му носи тя, не е вода това в торбата“…

За какво учеха тези учители своите съграждани? За какво след многодневния глад един изгърмя с увредени бъбреци, друг го смляха от бой в мазето до мензата на Ректората? За какво… – За да се метнат техните съграждани да си избират за управители на държавата царьове с изтекъл срок на годност, гавазите им, дечица и снахички на ЦК на БКП или прононсирани ДС-КГБ ченгесари.

Та от тази карикатурна картинка да изнемощéят душите на днешните съветници – принципни и високогласни – и те да идат да ни съветват от Рим, Берлин и Токио… Не отиват за това точно: отиват да работят и да живеят, където решат. Което е прекрасно! Но все се чудя на навирения им пръст и на обвинителния им тон.

Явно още нещо ми е останало от онази малка и глупава, щом им се чудя… все още.

 

Advertisements

One thought on “За съветите, дето ни ги дават българи от Рим, Берлин и Токио”

Вашият коментар

Please log in using one of these methods to post your comment:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s