Любимо видео размишление за приятелството…

Практически пример за това що е езикова политика

А сега ето какво искам да покажа: текст от официален сайт в РБългария, София. Текст с куп грешки – правописни, графични и пр.

Ще ги отбележа страрателно. Но не това е основната цел на постинга.

Целта е да напомня, че не някакви всесилни закони за езика правят нещата по-добри, а всекидневното настойчиво внимание на държавата и общините към официалния стандартен/нормативен/книжовен български език (както ви е удобно го наричайте, само не забравяйте, че по конституция е задължителен на повечето равнища на публично общуване). Това се постига лесно: повече коректорска и редакторска работа върху всяка „страница“ (сиреч речева изява) в печатните медии, в телевизиите, в радиото, в сайтовете – поне ако са поддържани от официални институции в страната.

Ето го примерчето за днес, където с червеничко са маркирани грешките, със зеленичко – добавените от мен пропуснати в оригинала пунктуационни знакове, с италик – коментарите ми:

Първия (Първият) и познат до болка начини (начин) за редовно пътуване в градския транспорт е да си закупите билетче на цена от 70 стотинки. То важи за едно пътуване от точка А до точка Б. То важи за всички видове градки (градски) транспорт и може да си го закупите от реповете /Що ли пък е то – „реповете“ за днешния читател, след като държавното предприятие „Разпространение на печата“ отдавна не поддържа свои точки на продажба, а вероятно вече и не съществува?/ или най близката (най-близката) бакалница

Ако колата ви е на ремонт или сте я преодстъпили (преотстъпили) на някой (някого) за деня и ви се наложи да ползвате градския транспорт, по– добрия (по-добрият: и забележете, около „късото“ тире, т.е. около дефиса, не трябва да има спейсове/шпации/празни места – нали тъкмо това го отличава от „дългото“ тире, а не дължината в милиметри) вариант е да си закупите лентичка с десет билетчета на цена от 6.00лв (6.00 лв.): тя ще ви стигне за десет пътувания, без значение от(?) вида траспорт, които (който) ползвате.

Ако използвате обаче всеки ден градски транспорт, то тогава ще ви е нужно да си купите абонаметна карта за една, две или повече линии. Ако сте студент редовно обучение, пенсионер или инвалид, ще ползвате и сностна (сносна – без т, моля: то ще да е от „нося“, а не от „ностя“) отстъпка.

Всички видове документи за редовно пътуване в градския транспорт може да закупите от най– близката (най–близката) бакалница или реп. билети (Билети) също се продават и шофьора (или: „се продават и от шофьора“ , или „продава и шофьорът“) с надценка от 0.10ст ( 0.10 ст.), но много често, особенно (особено) в края на деня, тази възможност я няма. Документите за градски транспорт са и вашата застраховка при евентуални злополуки.

Да не ви плаша, такова е положението в голямата част от официалните сайтове в републиката наша… (Че като добавим и кръвожадните ловджийски снимки на президентовия сайт, става съвсем невесело! – Но това е друга тема.)

Вместо да се забълбукват с мечти момински за закони, включващи едва ли не езикова полиция и глоби, нашите кипри и европейски настроени политици (законодателите най-паче) да вземат да гласуват закон, който да предвижда много пари за евтини речници за всички учещи деца (за сравнение: сегашният стандартизиращ речник струва от 36 до 42 лева!); закон, който да предвижда много пари за квалификация на учителите още в студентските им години (за сравнение: нито един бъдещ учител по история, химия, физика, география, физическо не учи български език във времето, когато придобива правоспособност да ни учи децата!); закон, който да предвижда задължителна коректорска и редакторска услуга поне в публичните държавни и общински медии (за сравнение почетете малко вестници и списания, погледайте малко теве-та и послушайте малко радио-та!)

Винаги се опитвам да обясня действията си – може би е тъп навик, но и тук се обяснявам защо блогирам

Мнозина си изливат мислите в блоговете, щото нетът като медиум не е лоша идея: кой да ти чака одобрението на редактори и редакторски съвети… От друга страна, тъкмо неспирното изливане е причината за това, че хукне ли човек да търси сведения в нета, натъква се при търсенето на чудесии, които всъщност го (търсенето) обезсмислят…

Блогът обаче си стои. И причината е двояка.

Двояка работа: полза и безползие. Имам чувството, че когато говорим за нета, ние говорим за различни мрежи. И тук, както във голяма всяка човешка група, има непресичащи се социални множества. Прекрасното е, че тук те не са очертани заради места и практики, определяни само от количеството пари, което е нужно, за да си там; не, тук непресичащите се социални множества са, слава Богу, най-сетне, ментални. Хората участват в някакъв мрежов социум поради съответния начин на мислене и поради точните си предпочитания.

На мнозина може да им се вижда гадно, но си казвам: да можеше така напълно да са непресичащи се тези множества и в живия ни живот. Никога да не ми се налага на мен например да слушам за някакви биг брадъри, славчовци, азисовци и пр. А пък на тези, дето това им е животът, да не им се налага да слушат за Марсел Мос, Хайдегер или Уилиъм Текери.