Интелектуалният стриптийз

Интелектуалният стриптийз

strip1

vt.

1 to remove (the clothing or covering) of or from (a person); make naked; undress

2 to deprive or dispossess (a person or thing) of (honors, titles, attributes, etc.)

4 to pull, tear, or take off (a covering, skin, etc.) from (a person or thing)

vi.

1 to take off all clothing; undress

2 to perform a striptease

SYN.— denude implies that the thing stripped is left exposed or naked

tease

vt.

3 to annoy or harass by persistent mocking or poking fun, playful fooling, etc.

4 to urge persistently; importune

5 a) to tantalize b) to excite sexually without intending to satisfy the desire aroused

strip•tease

n.

a performance, as in a burlesque show, in which the performer undresses slowly, usually to the accompaniment of music

Webster’s New College Dictionary on Power CD; Zane Publishing

Теоретизирането, обговарянето (в моя си език обдумването[1]) на интелектуалната свалка не я прави по-малко загадъчна, лишена от правила, неуправляема и удоволствена. Обдумването на интелектуалния стриптийз, си викам, го прави по-малко тъжен. Затова подхващам този текст.

Редакторът, подочул нещо за устните ми изяви по темата, ме примамва с реплика в коридора[2]: “Чакам от тебе едно есе!” Не е есе. Е парцаливо подредени думи, оказали се на повърхността в един точно определен ден, след едно точно определено слушане и гледане. То всъщност ми спомни колко много пъти съм слушала и гледала такива пърформанси, без да са в бурлескно шоу (вж. по-горе в изваденото от Webster’s New College Dictionary).

Та някак си, но нè случайно накуп събрани, видях и чух…

И човек[3], разказващ най-съкровени парчета от истинското си верую, тъжно и без особена надежда за възхита свалящ една по една инак претенциозните си умствени завивки и закривки, посочващ гордостта си че ги има, но канещ всички да го видят гол. Е, той остана като хубав(и)ците в изискан бар, където никой не зазяпва събличащия се, където събличането не е повод за вълнение от никакъв характер, където е неприлично да оцениш събличането другояче освен като привичен фон. Така си пафкаме цигарките е си редим думичките, поглеждайки нарочно безадресно стриптийза, защото задълбаването е вулгарно. Нали си спомняте онази мода, която ни нагази всичките – “По-малко емоции, повече добро възпитание!” – та ни отвърна от задължителното право да влияем на живота си наистина.

И човек, раздиращ твърдите си одеяния, осукани и с кожени ремички, с едно прохраскващо движение. Дори в кутията на черепа ми се промъкна реплика на руски с грузинским акцентом – по Илф и Петров – “Стрэляй, гад!”. За неговата рязка голота, настъпваща към сетивата на ума ни пряко и с марш на скок, се чуха реплики, че много пък …, е чак пък толкоз… и не е то така… Защото при такъв пристъп се очаква повече анатомичност и по-малко лично отношение. Избралият такъв модел не може да включва твърде свои неща в показването си, принуден е да казва от кого ги знае стъпките, да мотивира с древната история и арагонска хота бойния си танц.

И човек, развяващ елегантно тънките многоцветни воали на източния танц, обвит от тях спирално поради въртенето, отхвърлящ ги полека, искрено загрижен и съсредоточен в своите движения и убеден, че ако някому хареса, то онзи тихичко ще гледа и разбира. А другите… Какво пък, те са без значение, удоволствието си е за танцьора. На такива таньори не се ръкопляска. Разбралите мълчат и вдъхват споделянето, останалите подминават с: “Може, ама не е редно”, понеже са усетили едни прохладни линии на самотия по лицето си и тъкмо от тях ще бягат.

И човек, посегнал да съвлачва сребристи одеяния, нарочно предварително нахлузени, не негови, не истински, а сложени, за да се смъкнат горделиво. Аз викам – деловито. Такива жестове не впечатляват никого, дори когато са подправени надлежно със сценична треска. Така за жалост малко са внимателните им гледачи, но тези малко най-накрая виждат, че голият отдолу е всъщност боядисан. По-точно не е гол, а в нещо, оцветено като тяло. Добре,че виждащите са немного. Такива стрийптизи, ако ги различат мнозина, довеждат до повръщане. Не е хигиенично.

… И човек, събличащ, неизвестно пък защо намислил да го прави, не друго, ами ежедневните си прашни дрехи, натрупвайки ги в грозничка купчина до краката си. Не ми е жално. Знам, че този номер също е нарочен.

Това е. Има още много.

Накрая искам да ви почерпя с нещо твърде лично: нè предпочитам Солженицин пред Довлатов. Животът ни се състои от истинските епизоди. А философите ще ги превръщат в друго – да ни хранят.

ББ (Не е Бриджит Бардо. Не е и Богдан Богданов)

PP Е, разбирасе, не е и Бойко Борисов!

---

[1] Начало на стриптийза, така си мислите, нали?

[2] Коридорът е много специално и често място за прехвърляне на думи – уж неважни.

[3] Последна бележка под линия: гордея се с това, че нашият език си има дума за ЧОВЕК, истинска, топла, жива и неадминистративно и непсихиатърски съществуваща дума за ЧОВЕК – еднакъв с другите, без различаване на мъж, жена, дете или хермафродит.