За задъханите хвалебствия относно софийското метро, при които на някои им избива лига на устата

26 02 2012
 Boyka Batchvarova  на 26 февруари 2012 г. в 12:55 ·

    За цели 89 секунди се загледах в телевизора, прикована от запенените хвалби що било убаво и големо постижението СОФИЙСКО МЕТРО. Направо паметник да им издигнеш на тия сите, дето го строиха под мое наблюдение таман 35 години (че и повече май)…

    Чешки инженери бяха казали най-колегиално на съпруга ми – но на чаша бира, извън протокола – десетина години след НАЧАЛОТО: “Да бяхте го възложили на нас, а не на руските колеги, досега да сме го докарали до Одеса вашето софийско метро!” Вярвам им на чехите.

А онзи човек Стефан Софиянски беше сложил паметна плоча на едно вече затапено място на първата метростанция, която плоча гласеше, че той бил сключил договор с японското правителство. Простакулята не се сещаше колко е смешно да сравнява своята особа с японското правителство. Той кмет , те -  супер успешна държава… Дали с императора се е подписвал? Или с министър-предеседателя? Той – кмет, а? Но как да го уточни на плочата, как да пише я зам.-кмет на Токио, я зам.-министър на нещо си, я спонсор от друг вид. Тогава защо да има плоча…Ела, Боже, си прибери вересиите…

Та по повод пенливите струи лигав възторг относно знаменитото софийско метро – малко данни от най-баналното и просто място за проверяване (с препоръка към всичките журналета поне на това елементарно място да надничат):

“Първата метро-линия е била построена в Лондон през 1863 година и е била малко по-дълга от 5 километра. Първоначално композициите в него са били теглени от парен локомотив, който изпълвал с черен дим тунелите в следствие на не добра вентилация. По-късно, през 1890 година, в Лондонското метро е била построена и първата електрическа линия. През 1891 година подобно съоръжение е било построено и в Глазгоу, Шотландия.

Бостън е първият американски град с метро, открито през 1897 година. Първата подземна железница в Ню Йорк е построена през 1904 година.

В континентална Европа най-старата подземна линия е построена от френски инженери през 1875 година в Истанбул, но тя била с ограничена дължина и вагоните са били задвижвани от животинска тяга. Поради този факт най-често се приема, че първото метро в Европа е построено в Будапеща през 1896 година.”

Париж: “Първата линия (Porte de Vincennes – Porte Maillot) е пусната в експлоатация на 19 юли 1900 г. На тази дата линията е открита само с 8 от 18-те предвидени станции, като останалите 10 са отворени август същата година. Входовете на метрото са проектирани от Ектор Гимар в стил ар нуво. Декември същата година част от втората линия на метрото също е пусната в експлоатация. На 31 януари 1904 г. е подписан договор с друга компания, наречена “Дружество за подземен електрически железопътен транспорт Север-Юг в Париж” (Société du chemin de fer électrique souterrain Nord-Sud de Paris) за изграждане на линия между Montmartre и Porte de Versailles. Тази линия е пусната в експлоатация на 4 ноември 1910 г.”

Ню Йорк: “Първата подземна линия на метрото е пусната в експлоатация през 1904 г., докато първата наземна е отворена близо 35 години по-рано. Големи части от системата (особено извън Манхатън) са издигнати на платформи (понтони) или преминават през просеки. Строителството в централните райони първоначално е постигано чрез разкопаване на улиците, докато на по-късен етап (при изграждане на по-дълбоките тунели в участъците Харлем и Ийст Ривър) са използвани машини за подземно копаене (т. нар. „къртици“) През 2005 г. Нюйоркското метро постига рекореден пик на превозени пътници за изминалите 50 години — 1,45 милиарда пътници.”

Москва: “Начало на експлоатацията – 15 май 1935 г. Почти цялата метросистема е подземна, макар че някои линии (1, 2, 3 и 4) пресичат Москва-река, като линия 1 пресича още и река Яуза. Общо има 5 открити метромоста и един покрит (през река Яуза), който представлява наземно продължение на тунела.Филевская линия (4) има два наземни участъка: между станция Смоленская и Киевская (с мост над река Москва) и между станция Киевская и Кунцевская (с няколко тунела). Има три наземни станции на линия Арбатско-Покровская, една на линията Таганско-Краснопресненская и четири надземни станции по Л1 (Бутовская).”





„Вероника 16“ – транспорт и туризъм, в пълния си блясък

20 09 2010

Белята на пътя, за която се вълнувахме заедно с чуждестранните си колеги и заради която плюехме в пазви, че ни е стигнал малкият дявол, беше почти забравена. Когато се обадиха от фирмата, която ни сглоби неочакваните тревоги, за да ДОПЛАТИМ (?), си припомнихме в какво положение бяхме на онази магистрала с префучаващите край стърнището автомобили, автобуси и тежки камиони.

Тази твърде опасна изненада ни беше поднесена от фирма „Вероника 16“. Случва се. Не се случва обаче при подобни инциденти фирмата, отговорна за живота и здравето на своите пътници, вместо да се извини, да прокълне като селска баба от XVIII век: „В гробищата да си ги занесете дано тези 110 лв., дето не ги давате допълнително, а искате да ги минем като неустойка!“. Президенти на фирми стават всякакви. Дори и женици, които кълнат като селянки.

По-важно е друго – ако имат нашенските фирмаджии и фирмаджийки и най-бледа представа от услуги, те самите биха проявили разума да предложат някакви дребни компенсации. Или ПОНЕ извинение.

Извинение немА! Селска клетва ни стигна.

Разбира се, доста е вероятно нито един от департаментите на НБУ, които досега са опирали до тази фирма за услуги, да не поиска повече да си общува с нея.

Това обаче едва ли ще помогне. Но пък няма как да носим и грижата за първите седем години на президентите на фирми у нас.

И за „забавен“ финал: чакахме  четирима – всъщност четири дами с академични титли, вътре в автобуса, защото останалите 50-тина души бяха навън в търсене на храна, крачейки предпазливо към отстоящата на 2,5 километра бензиностанция. Не е чудно – някои от тях бяха напуснали Стокхолм или Атина в 6 часа сутринта. Та докато ние четирите чакахме на 60 километра ПРЕДИ Стара Загора да дойде автобус от Пловдив (и чакахме 2 часа!) представителката на фирмата, поседнала някак по-надалече, ни питаше НАС: „Какво казват шофьорите, ще стане ли нещо?“ след всяко наше слизане от колата. Шеметно изпълнение! Вместо да слезе тя и да държи картината под контрол, тя питаше нас…

А то – какво ли „нещо“ можеше да стане, след като колелото се беше изтъркаляло без нито един болт по него… От десет възможни – поне толкова са отворите, които наброихме по металното „вътре“ на колелото.

Услуги от български фирми – не, благодаря! Всъщност защо да виня всички наред!? Я по-добре: услуги от „Вероника 16“ – не, благодаря!





Бреей, не щат да ти вземат парите, ако не са ти поизвили врата!

11 01 2009

16.02.2008  – от boykab.blog.bg

Ако щете вярвайте, ако щете – недейте! Онези модерни хора от ЧЕЗ (толкоз модерни, че по най-модерен начин обещават да ни се отчитат писмено на нас, потребителите, по веднъж на три месеца) не щат да си сложат пос устройства в касите! НЯМА! Носи си пари в брой като в Армения през 1991 или нещо подобно (вж. Рандал Бейкър).
Дълго и утешително с миличък метален глас една Десислава ми повтаряше по телефона, предназначен за Н.В. Клиента: „Няма! Никъде нямаме…“ .
Бреей, викам си, какво се заяждам с девойката – тя е глас, и то купен за толкова малка заплатка, че да няма желание да носи отговорност за фирмата и да я защитава с хъс.
Ще разбера на място! На най-важното място за клиента с парите в брой – на „Сливница“. Е, там разбрах. Красивата врата с бяломатови стъкла и оранжеви знакчета (викат им „лого“) не носеше никакви обяснителни надписи. Влязох, продиктувах номера си на касата. Жената там вежливо мигаше и го набираше от клавиатура. И какво мислите – взеха ми парите ли? Неее! „Закъде?“ – ме попитаха. „За България!“ – поиска ми се да отговоря. Обаче възпитано формулирах: „София, Слатина, Редута…“. Милата женица с външност на прогимназиална строга класна се усмихна тържествуващо и рече (ама наистина победоносно!): „Не! Тук е само за страната!“ Щото, нали, София според ЧЕЗ не е в страната! „Къде тогава?“ – питам. „Там някъде нагоре по улицата (не казва обаче по коя улица и какво е за нея „нагоре“).“
Това с „нагоре“-то ме довърши.
Защото обяснения като „нагоре“, „надолу“, „по-натам“, „е натака“ издават безнадеждно човека, за когото светът не е подреден и не е градски; за когото няма „изток“, „запад“, няма „булевард“ и „улица“, няма дори „ляво“, „дясно“ – човека на класическия фолклорен свят…
Намерих го това някъде нагоре по улицата, но преди това потърсих някаква табела или указание на вратнята на великото предприятие ЧЕЗ, табела, която да ми казва да не влизам, ако не съм за „страната“, а ще плащам за обект „не в страната“. Щото, рекох си, може да не съм я забелязала на влизане. Няма!
А пък в касата някъде нагоре по улицата разбрах защо нямат и няма да имат пос устройства. Защото като ми сметнаха сметките, ми взеха 236 лв. и стотинки. Любезно ми връчиха касови бележки на руло. Аз пък вкъщи си ги размотах (щото са дълги един километър) и установих, че за двата месеца, които плащам, с добавката на около три лева за закъснението (и те отчетени прилежно с касови бележки), масрафът ми е бил 231 лв. и стотинки.
Какви терминали, моля ви се, какви устройства, ха! Че като намесиш и гяволиите на ония, дето бъркат в e-pay, можеш да избираш как да те… прецакат!





Едноръкият шофьор и другият – с коланчето

11 01 2009

11.03.2008 – от boykab.blog.bg

Пътувам 15-ина километра, за да ида на работа. С  „любимата си маршрутка“. Щото ако не я употребявам, ще трябва да чакам три автобуса и да плащам на три автобусни линии.
Единият, който ме закара вчера, управляваше с едната ръка (дясната): с палеца, показалеца и средния контролираше волана, а с безименния и кутрето сменяше скоростите. Другата му ръка беше заета с друго. Ама не, не мислете, че придържаше телефон до ушето си. Много по-оригинално решение: лющеше семки без да спре нито за секунда. Пардон: спираше, за да отпие от шишенце кока кола. Плюеше си невинно през прозореца – това си иска ловкост, но иска и обръщане на главата… А заедно с главата – и на очите, които би трябвало да следят пътя и трафика.
Другият, който ме докара вчера, шофираше с едната ръка (лявата), защото с другата трябваше да опъва един автомобилен колан за седалка. Този колан беше единствената пречка вратата да не зее. След малко се усетих, че ако искам да вечерям със семейството си, а не  зелце в „Пирогов“, по-разумно е аз да опъвам колана. Седнах на първата седалка до вратата и така… Аз дърпам „юздите“, народът се смее през сълзи и на качване, и на слизане. Да беше записал някой кротките коментари на тези пътници! Ама нямаше как да влючвам диктофони и телефони – трябваше да крепя вратата…





Вчера си се взирам в телевизора…

14 06 2008

… и – като повечето хора, към късна вечер облъскани и позатъпели, щракам с щракалото. Имам два-три руски канала в пакета, затова ни най-малко не се чудя, като чувам руска реч.

О Б А Ч Е !

В един миг първо се потрисам, след това решавам, че има кратковременна техническа грешка, накрая се закотвям да видя дали е истина. Е, оказа се истина – по Военния телевизионен канал (финансиран прочее от НАТО най-паче) се лееше игрален филм без дублаж или субтитри на български. Ей тъй, както си е в оригинала – на руски. Новичък филм.

Къде живеем точно?

Ще речете – езиково обучение. Нъц! Що ли пък по този канал не провеждат езиково обучение по този приятен начин и за офицерите и сержантите, които учат английски или френски, а?

Пък беше и петък, та ме напълзяха едни спомени… Невесели…





Още малко дивотии от БДЖ-то, дето…

21 02 2008

БДЖ-то, дето в един постинг на Борислав имаше категорично предложение да го закрием. Ей го линка – за припомняне: http://borislav.blog.bg/viewpost.php?id=115841

И тогава, и сега се присъединявам към вопъла. Снимчиците са от влака Мездра – София, в 18.12 отпрашващ с невижданата средна скорост от 7-11 километра в час от гара Реброво. При четири вагончета – сиреч тарапана, при студен ден и претоплен вагон – сиреч отвсякъде духа студ в горещото, при мижаво осветление и четири тунела се кандилкаме, достигайки на моменти звездни висоти с 16 километра в час.

У трено №1 У трено №2 У трено №3

Кандилкайки се, забелязвам това нещо, което виждате на кадро. Ще ви кажа какво е то утре-вдругиден. Почудете се малко и пишете за предположенията си. Не ми писахте, та аз отговорих на загадката, но за да е на игра – в коментарната рубрика към този постинг. А там пише:

Минаха два-три дни – никой не казва какво разпознава в тези „драперии“. Ами това е пресукана на въже тоалетна хартия! Някой нещастен пътник се е опитвал да уплътни прозорците на вагончето. Същото вагонче, в което пътува с все по-скъпи и по- скъпи билетчета… Срещу каква услуга? Срещу е те такава!








Follow

Get every new post delivered to your Inbox.