Чешки инженери бяха казали най-колегиално на съпруга ми – но на чаша бира, извън протокола – десетина години след НАЧАЛОТО: “Да бяхте го възложили на нас, а не на руските колеги, досега да сме го докарали до Одеса вашето софийско метро!” Вярвам им на чехите.
А онзи човек Стефан Софиянски беше сложил паметна плоча на едно вече затапено място на първата метростанция, която плоча гласеше, че той бил сключил договор с японското правителство. Простакулята не се сещаше колко е смешно да сравнява своята особа с японското правителство. Той кмет , те - супер успешна държава… Дали с императора се е подписвал? Или с министър-предеседателя? Той – кмет, а? Но как да го уточни на плочата, как да пише я зам.-кмет на Токио, я зам.-министър на нещо си, я спонсор от друг вид. Тогава защо да има плоча…Ела, Боже, си прибери вересиите…
Та по повод пенливите струи лигав възторг относно знаменитото софийско метро – малко данни от най-баналното и просто място за проверяване (с препоръка към всичките журналета поне на това елементарно място да надничат):
“Първата метро-линия е била построена в Лондон през 1863 година и е била малко по-дълга от 5 километра. Първоначално композициите в него са били теглени от парен локомотив, който изпълвал с черен дим тунелите в следствие на не добра вентилация. По-късно, през 1890 година, в Лондонското метро е била построена и първата електрическа линия. През 1891 година подобно съоръжение е било построено и в Глазгоу, Шотландия.
Бостън е първият американски град с метро, открито през 1897 година. Първата подземна железница в Ню Йорк е построена през 1904 година.
В континентална Европа най-старата подземна линия е построена от френски инженери през 1875 година в Истанбул, но тя била с ограничена дължина и вагоните са били задвижвани от животинска тяга. Поради този факт най-често се приема, че първото метро в Европа е построено в Будапеща през 1896 година.”
Париж: “Първата линия (Porte de Vincennes – Porte Maillot) е пусната в експлоатация на 19 юли 1900 г. На тази дата линията е открита само с 8 от 18-те предвидени станции, като останалите 10 са отворени август същата година. Входовете на метрото са проектирани от Ектор Гимар в стил ар нуво. Декември същата година част от втората линия на метрото също е пусната в експлоатация. На 31 януари 1904 г. е подписан договор с друга компания, наречена “Дружество за подземен електрически железопътен транспорт Север-Юг в Париж” (Société du chemin de fer électrique souterrain Nord-Sud de Paris) за изграждане на линия между Montmartre и Porte de Versailles. Тази линия е пусната в експлоатация на 4 ноември 1910 г.”
Ню Йорк: “Първата подземна линия на метрото е пусната в експлоатация през 1904 г., докато първата наземна е отворена близо 35 години по-рано. Големи части от системата (особено извън Манхатън) са издигнати на платформи (понтони) или преминават през просеки. Строителството в централните райони първоначално е постигано чрез разкопаване на улиците, докато на по-късен етап (при изграждане на по-дълбоките тунели в участъците Харлем и Ийст Ривър) са използвани машини за подземно копаене (т. нар. „къртици“) През 2005 г. Нюйоркското метро постига рекореден пик на превозени пътници за изминалите 50 години — 1,45 милиарда пътници.”
Москва: “Начало на експлоатацията – 15 май 1935 г. Почти цялата метросистема е подземна, макар че някои линии (1, 2, 3 и 4) пресичат Москва-река, като линия 1 пресича още и река Яуза. Общо има 5 открити метромоста и един покрит (през река Яуза), който представлява наземно продължение на тунела.Филевская линия (4) има два наземни участъка: между станция Смоленская и Киевская (с мост над река Москва) и между станция Киевская и Кунцевская (с няколко тунела). Има три наземни станции на линия Арбатско-Покровская, една на линията Таганско-Краснопресненская и четири надземни станции по Л1 (Бутовская).”
Скорошни коментари