Мнозина си изливат мислите в блоговете, щото нетът като медиум не е лоша идея: кой да ти чака одобрението на редактори и редакторски съвети… От друга страна, тъкмо неспирното изливане е причината за това, че хукне ли човек да търси сведения в нета, натъква се при търсенето на чудесии, които всъщност го (търсенето) обезсмислят…

Блогът обаче си стои. И причината е двояка.

Двояка работа: полза и безползие. Имам чувството, че когато говорим за нета, ние говорим за различни мрежи. И тук, както във голяма всяка човешка група, има непресичащи се социални множества. Прекрасното е, че тук те не са очертани заради места и практики, определяни само от количеството пари, което е нужно, за да си там; не, тук непресичащите се социални множества са, слава Богу, най-сетне, ментални. Хората участват в някакъв мрежов социум поради съответния начин на мислене и поради точните си предпочитания.

На мнозина може да им се вижда гадно, но си казвам: да можеше така напълно да са непресичащи се тези множества и в живия ни живот. Никога да не ми се налага на мен например да слушам за някакви биг брадъри, славчовци, азисовци и пр. А пък на тези, дето това им е животът, да не им се налага да слушат за Марсел Мос, Хайдегер или Уилиъм Текери.