Твърдението “убили бебе” премина в абсурден полицейски екшън

Убили бебе!!! Някакви тъпи журналисти и престарателни полицаи не разбраха, изглежда, че става дума за недоносено дете с тежки малформации. Дете, което, да пази Господ, не би преживяло в машината повече от месец…

Аз обаче имам две много близки семейства, които са преживели този ужас. И имам опита да съм видяла какво им се случва. Трагедията е огромна.

В единия случай двойката не протестира срещу мълчаливото съгласие на лекарите да не предприемат спасителни действия, защото са безсмислени. Мъката им не бе по-малка или по-голяма от мъката по всяко загубено детенце. Но…

Другата двойка кръсти в християнство и месец по-късно погреба нещастното същество. Има гроб на някого, който нямаше мозък… В биологическия/физиологичния смисъл. И тяхното страдание не стана по-малко или по-голямо от това, че болницата харчи 1000 лв. на ден, да речем, за поддържане на този “живот”.

Тази – днешната – болница в България за месец по 1000 пари на ден ако харчи, колко души би лишила от животоспасяваща операция? Не смея да си помисля и другото – да има родители, които могат да си решат, че от този екшън може да им дойдат и парици…

PRO BG телевизия със свой принос към езиковата политика

PRO BG телевизия ни черпи със свой принос в езиковата политика, като по своеобразен начин изявява своето отношение към темата за грамотността и неграмотността.

Отбелязвам веднага, че приносът им не ми харесва никак.

Имат си те предаване, което започва със заставка „ДЕЦКО“. Шегички, а? Ами да, колко палаво.

Те, работещите там, знаят точно как се пише думата „детско“. Заиграват се обаче. Забравяйки, че само ние, възрастните зрители, го възприемаме като гъбаркане. Малките, които сега са в школото от 1 до 7 клас,  не го възприемат така. Авторитетът е нещо нужно за тях; нищо, че не могат да осъзнаят това.

Малките са най-важните. По-важни са от желанието за оригиналничене на високообразованите, високоинтелигентните специалисти по МК (които, разбира се, знаят, че водещият принцип на българското писане е морфологичният). Но пък които от мерак за гъбаркане набиват в очичките и главичките характерната грешка. Защо да не кажат дечицата на учителската си утре, че ТЯ не знае как се пише думата, щото те са я виждали хиляда пъти по телевизора написана така – „ДЕЦКО“?

Драги журналиствующи колеги, това го правите точно когато в училище се опитват да им вкарат дълбко в паметта, че пишем значещите части на думите винаги еднакво  (независимо как се чуват и произнасят), за да се разбираме много бързо и много лесно при четене. Силно се надявам, че им го обясняват с разбираеми думи и с много примери. Един от примерите е  този: „ДЕТ“ като в „ДЕТЕ“ плюс „СКИ“ като във всички подобни думичики, които отговарят на въпроса „какъв?“ (или плюс „СКО“ като във всички подобни думичики, които отговарят на въпроса „какво?“).

Вярвате ли, че сте прави, колеги от PRO BG? Нали после вие и вашите другари по МК  вдигате шум до небесата колко са ни неграмотни дечицата ни и колко са ни недъгави учителите ни!

Аре стига, че започнах да се ядосвам…

Още за хихикащите журналиствующи…

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=482276

Това е линк към едно чистосърдечно, чисто и прекрасно-наивно предложение на уважавания литуратуровед и културолог Бойко Пенчев. Ще прибавя накрая и разменените реплики в коментар между Старец и мен.

Но защо се втурнах сега да прибавя тези неща в блога си?

Защото се опитах преди десетина минути да придобия новини от телевизия една. И видях министър-председателя Станишев, усмихнат със своята съселска в устните и отсъстваща в очите усмивка, да пуска груби шеги (щото, нали, вече не е на сцената Румен Петков да разправя на кого стои отзад и прав, и седнал).

Та грубата и доста тъпа шега на премиера, пусната в един твърде сериозен за страната момент, който явно е карнавално-преобръщащ само за Сергей-Станишевци, е следната: на въпроса за бъдещия министър на вътрешните работи, С.С. изсипа, че щял да бъде или би трябвало да е като Ален Делон. Хубаво, всеки с тъпотата си и с нахалството си. Не те са повод за това ми писание.

Поводът е онова, което последва: лигавото, подмазваческо – или както се казва на майчиния език на нашия премиер “подобострастно” – хилотене от страна на тези, дето Бойко Пенчев щедро нарича журналисти.

Майко Българио! Какви хора те сполетяха! Станишев за премиер, а хилотещи се на тъпотии подмазвачки и подмазвачета – за съвест и за глас народен…

Размененото със Старец:

от BoykaB Анонимен, Разстроено 10 април, 09:13

Журналистите може и да решат да бойкотират, но това няма да се забележи. Защото журналистите са мнооого малко – повечето са журналиствующи плиткоумия, недоучени и не твърде мислещи. Само те да останат в залите за пресконференции с овлажнени от възторг очички, залите пак ще са си пълни. Да ме прости Господ за резкостта, ама тез пикли понеже ги броим за журналистки, затуй ни е такава медийната среда.

от Старец Анонимен, Неутрално 10 април, 11:02

За пореден път подкрепям писаното от Пенчев. Само че не е така лесно да стане. Журналистите отиват да “отразяват събитие” (това е на техен жаргон), защото ги изпращат техни началници и те са длъжни (срещу страх от нещо) да отидат. Това едно. Второ – журналистите (пикли или не) са длъжни да “отразяват” събитието в съгласие с някаква редакционна политика. Може да е тъпо, гадно, да не ни харесва, но няма и не може да има издание, което да дава абсолютна, 100 % свобода на даден журналист да пише каквото си иска по даденото “събитие”. Какво искам да кажа ли ? Призивът на Пенчев е хубав, безспорно, но трябва да се отнесе към редакциите и техните шефове. А като знаем нещичко за собствениците и най-вече – като виждаме реалната редакционна политика на отделните издания, силно се съмнявам, че призивът може да “заработи” реално. “Дневник” е може би малко изключение в общата “зависима медийна среда”, който отгоре на всичко привлича външни автори – експерти в една или друга област. Така замества писанията на “пиклите … с овлажнените очички” (с извинение към тях)с умни коментари. За съжаление “Дневник” е да кажем една стотна от медийната среда. Може би можем да спрем да купуваме вестници – и да четем електронните им версии (аз поне така правя). Нали “вацовите” парцали си свиха тиражите от 300 и отгоре хиляди на под 100 (не помня точно – поправете ме). Може би ще дойде време за популярността на даден вестник да се съди и по четеността му в Нета, включително и по глупостите, които дращим във форумите му. Не знам – помагайте…

от BoykaB Анонимен, Разстроено 10 април, 22:20

Така е, както пише Старец. Защото и Бойко Пенчев, и аз, и други разстроени си представяме подобни граждански жестове в свят, в който те (ще) са възможни… някак си. А то такъв свят няма. Старец познава вестникарската среда и начин на работа, културолозите (при)познават идеята, че воплите им – умерени или не, може постепенно да променят неща.