Онзи Георги Първанов от някакво село в Пернишко (май беше Сиропърдешница?) сега пък излезе еколог. Как тъй изведнъж?

Много просто – някъде до около 1948-1968 година все още (все още по отношение на края на 19. век) младите, бодрите и прогресивните се намираха за длъжни да изобразяват „леви“. Нормално – мечти момински за справедливост: liberté, égalité, fraternité, и блян на всеки читател на дебели книги. (Тези читатели бяха пропуснали идеите на либертаризма, ама нейсе! Да не говорим пък за прагматизъм някакъв…) След това стана мнооого модно да си прогресивен, млад и бодър, изобразявайки „зелен“. Щото, нали, майката Земя … и прочее. После се разбра отчетливо, че да си зелен, не означава да блееш на тема гори и планини, ами да познаваш здраво световното и европейското екологично законодателство. И който си беше млад, бодър и прогресивен, залегна да ги учи тези неща и да се опитва да ги прилага законно и законово.

Ние обаче сме в България. Поради което „екология“ и „горички“ за нашия президент Първанов означава само и единствено измъкване от реномето, имиджа или облика на ретрограден и глупав момък, попаднал не където трябва. Гушнал младежът от пернишко (да са живи и здрави сите перничани!) нова кауза и си мисли, че тутакси зрители, наблюдатели и граждани ще забравят и факта, че е ловджия – сиреч убиец, и факта, че се прави на недовиждащ за делата велики на спонсорираната от него коалиция, и други подобни факти.