Аз живея с тези хора…

От много време не съм писала нищо в този блог…

Защото немея напълно пред нещата, които ми поднесе тази година. Например – вижте, аз живея в една и съща страна с такива хора (като жената от бележката по-долу); с хора, за каквито иде реч в препечатката от агенция „Фокус“ : те са мои сънародници, те би трябвало да имат моите цивилизационни памети и кодове… Аз тогава закъде съм…

Когато кажа, че такива са за убиване още като малки и не е трудно да се различат, обвиняват ме в елитаризъм и Бог знай в какво още… Затова, свестявайки се след абсолютно несвестната пролет и лято, след невъобразимите цивилизационни избори на моите ненагледни съселяни,  започвам да се опитвам (елитарно)  да цепя тъпите им митове. Започнах днес – с твърдението, че такива като тази „майчица“ не е трябвало да пораснат изобщо, и с мечтата всички да прегърнат идеята на „Наградите „Дарвин“.

http://www.darwinawards.com/

http://en.wikipedia.org/wiki/Darwin_Awards

Утре – за знаменитата тъпотия ИН ВИТРО. После – за друго. Иначе ще ми се „пукне джигерът“ от мълчание.

Млада жена от добричко село изхвърли бебето си в тоалетна

Добрич. 27-годишна жена от село Ляхово е изхвърлила новороденото си бебе във външна тоалетна. Това съобщи за кореспондента на радио „Фокус”-Варна Георги Градинаров от Областната дирекция на МВР в Добрич. Вчера в Районното управление на МВР – Балчик е подаден сигнал, че жена е родила в дома си в село Ляхово. Сигналът е подаден около 11.30 часа. При проверка, полицаите са установили, че жената е родила момиче, след което го е завила в найлонов плик и го изхвърлила във външната тоалетна. Близките на младата жена твърдят, че бебето е родено мъртво, каза Георги Градинаров. Той допълни, че по случая е образувано дознание. Ако бъде доказано, че детето е родено живо, става дума за престъпление. Трупът на новороденото е изпратен за аутопсия в Съдебна медицина.

Жулиета НИКОЛОВА, 28 август 2009, | 13:40 | http://focus-news.net/?id=n1247967

Всички права запазени – Информационна агенция „ФОКУС“


За безплатните правописни речници – моят принос към дебата

От Бориславовата видрица

… и моят коментар:

Не бих го нарекла “отнемане”, по-скоро здраво “разклащане”. Колегите от БАН имат нужда и от “разклащане”, и от “раздрусване”, тъй като (вероятно полегнали върху лаврите си от време Червенково, още Андрейчиново) са твърде далеч от самото говорене, от живеенето във/със/чрез езика и речта. Самият факт, че пишат текстове с примери от т.нар. “художествена литература”, за да изясняват живия комуникативен канал, е доказателство. Самият факт, че правилата за писане и говорене (които имат препоръчителен характер, разбира се, щото няма “езикова полиция”, която да арестува прегрешилите) се налагат от страна на тази институция като задължителни за всекиго и навсякъде, е доказателство. А що се отнася до изданието на “Хейзъл” – в академичния предговор има правила и схеми, които не се спазват в словника. Вероятно авторите си въобразяват, че всяка учителка, всеки учител, всяка ученичка и всеки ученик трескаво следят техните статии, за да научат радостно на какво се дължи противоречието. Здраве да е, за БАН май вече – или добро, или нищо… Хубавото е, че препоръчваният от държавните институции речник ще се раздаде безплатно в училищата и (дано!) ще дойде ред да се раздаде безплатно и в канцелариите на общинските и държавните служби. Това е една добра малка стъпка напред. Защото правилници и закони не вършат работа – върши работа издаването на ниски цени на МНОЖЕСТВО коректни помагала, разпространяването им по институционална линия и ИЗПОЛЗВАНЕТО им. А ИЗПОЛЗВАНЕТО им ще настъпи, когато (вместо да размахваме пръст) убедим младежите, че използването на добър стандартен език в публичното пространство е ПРЕСТИЖНО. Вече сме ги научили да обличат чисти и хубави дрешки и да ходят на зъболекар, време е да ги научим и на друго за представянето на човека в публичното. Браво на МОН и на парламентарните комисии по образование и наука и по правата на човека и вероизповеданията!

За Барак Обама и българските реакции

Без да се усещаме, сме на върха на една вълна, каквато отдавна не е имало – по важност. Ама нали сме суетни човеците, не разбираме сериозността на тази стъпка… Все тая каква ще я свърши Обама, важното е, че хората се прескочиха и избраха (1) мулат, (2) представител на обикновено семейство (не мандаринско като сем. Кенеди или сем. Буш), (3) при това на възраст – направо младеж. За хората, надскочили себе си, е важно КАКВОТО СЕ СЛУЧИ, а пък Обама ще се представи във времето колкото му е дал Господ можения или неможения.

При такова мое мнение не се съмнявам в искреността и правотата на онези мнозина, които предпочитат консервативните ценности, излъчвани от татко МакКейн.

Зверлък ме нагазва само когато чета коментари (лавинообразно срутващи се по форумите) като следния: “ Ами досега само рязаните пушки на ДПС ни оправяха, сега ще ни такова и черна карабина…“ (това е някъде из dnes.bg).

Простотията безумна на нашенеца, дето само се оглежда кой и откъде ще го такова, а не се сеща, че единственото спасение е да си стане на краката и да тръгне. Не, седи като в къртичина заровен и мрънка. Сега пък американският президент му виновен, че бил черен. Кой ти гледа черен или бял, бе Ганьо, ако има очи изобщо да гледа какво прави светът?

На същия Ганьо децата немилостиво пребиха цигането Гошко – не защото е цигане, не! Ами защото е приятел с мулата Антони. Тонката и Гошко бяха по на 11 години, когато Ганьовите отрочета ги вкараха в един асаньор и пердашиха Гошко, че обичал негри… Тия отрочета Ганьови сега бълват по форумите.

На тях Господ да им бере гайлето, че е допуснал производството им…

Ние да кажем браво на ония хора, дего успяха да се огледат добре наоколо си и да преценят какво ще да е по-подходящо за тях тъкмо днес. А и браво на лидерите им – да чуете текста на Хилари Клинтън – каква аргументирана реч в призив към своите избиратели: защо да подкрепят Обама; да чуете МакКейн в деня на изборите…

Аз като ги слушах, досрамя ме, че има тук по нашите земи едни нещо човечета, на които също им викат политици… Здраве да е!

Браво на американците! Дето иначе не ги обичам хич… Поради богат опит. За този избор обаче – браво!