Документ на БАН, проект за становище на Общото събрание

11 12 2009

Доста забележителен документ, излязъл из недрата на БАН. Всъщност част от документ. Не ми стигнаха нерви да продължа. Но не се съмнявайте – любимите ни щуротии като незатворени скобни запетаи и др. под. са налице докрая…

Изрисувала съм текста с червено, чудейки се и се дивейки КАК Е ВЪЗМОЖНО! Ще речете “случайни грешки”. Не е така, не са случайни, защото не е случайно, че хора от ТАКАВА институция нямат автоматизирани навици за писане… Ние, които преподаваме езикова култура, се тюхкаме за липсата на такива автоматизми у 20-годишните. А то…

Да не говоря за това, че - извън пунктуационните и графичните грешки спрямо стандарта, се вижда и трогателно неумение за работа с текстообработващата тъпичка програма WORD. Искам да ви обадя, че за такива зейнали “дупки” посред текста студентите ни на изпит за компютърни умения губят поне по 2-3 точки… Но те, хлапетата, са пред компютрите по-скоро с други цели, едва в университета започват да използват техниката за произвеждане на писмени текстове. А служителите в БАН предимно за писане би трибявало да я използват, едва ли мнозинството там са геймъри.

Жална работа… Българска работа.

Първа страница

Втора страница. Има и още, но спирам засега...





Иван Гешов и Руал Амундсен. Или „БАН и БНТ“

12 10 2009

Какво е общото между сериозен деятел на БАН и сладкогласа журналистка от БНТ? Днес – тъкмо днес сутринта в рамките на едно и също предаване – това общо е безхаберие към говоренето; безхаберие, което може да се нарече „безкултурие“.

В едно иначе много умилно интервю (водено от Шани)  деятелят на БАН ни обади, че голям благодетел на Академията е бил „Иван Евстатиев Геше в“, чийто барелеф, направен от голям скулптор, ще бъде открит днес.

Ива два варианта. (1) Човекът не е виждал написано името на дългогодишния председател и дарител на БКД (Българското книжевно дружество) достатъчно много пъти в живота си и не го е произнасял може би повече от два пъти. Което си е жива срамотия… (2) БАН може да е решила да „осъвремени“ името, като го подравни към по-често използваното сега изписване на фамилията – Гешев.

Ужасена от подобна мисъл (защото в учебници и списания вече отдавна виждаме “Българско книжовно дружество”, а не “Българско книжевно дружество”) хуквам да търся данни. Е, за мое спокойствие още първата публикация за днешния празник ме утешава: „В 11 ч. пред официалния вход на централната сграда на БАН ще бъдат открити барелефи на първия председател на Българското книжовно дружество, което се преобразува в БАН – проф. Марин Дринов, и на Иван Евстратиев Гешов – дългогодишен председател и дарител на БКД.“ Слава Богу, нито фамилията, нито бащиното име на големия българин са променени.

Натрапва се в такъв случай печалният извод, че вариант (1) е истинният. И веднага в паметта ми изпъкват стотиците часове по езикова култура, в които съм повтаряла на младите хора, че т.нар. „енциклопедична езикова култура“, с други думи казано – общата култура, не може да се „донаучи“, както можем да направим с неавтоматизираните навици за правопис или несъздадените навреме умения за работа с текст.

Учените от БАН сега бръмчат като в кошер, колко са нужни на родината – почувствали вече неслаб полъх от реална заплаха за обичайното си бааавно и непродуктииивно работене. Докато излъчват в публичното пространство това, за което разказах, едва ли ще намерят много съчувствие…

Сега ще намеся и БНТ. Какво е общото между учен на прилична възраст и чуруликащ млад женски глас? Онова нещо с общата култура е общото. В същото TV предаване нежният глас (вероятно на журналистка, нали?) ни съобщи, че била намерена единствена фотография на първото стъпване на хора на Северния полюс. И по най-естествен начин в тази тема се появява и името на знаменития норвежки полярен изследовател. Не знам дали в съзнанието на дамата е норвежки обаче. Защото тя го прогласи като „Раул Амундсен“. Много сериали от „Америка Латина“ ли е гледала? Много „Денсинг Старс“? Или е обхваната от космополитното чувство на “измешване“, което радостно нагази и мен някога си през 80-те, когато научих, че Рууд Гулит е холандец, сиреч нидерландски гражданин, при това роден в Амстердам. Едва ли…

Повтарям казаното за деятеля от БАН, защото се отнася с пълна сила и за дамата от БНТ – не е виждала написано името на знаменития полярен изследовател Руал Амундсен достатъчно много пъти в живота си и не го е произнасяла повече от два пъти. Даже знам кога са били тези два пъти – в училище, когато са я изпитвали по география.

Случайна грешка – ще рече някой. Не е случайна.

Език мой, враг мой…








Follow

Get every new post delivered to your Inbox.