Васильовден, късметите и котката

На шега или наистина бях написала между васильовденските късметчета в баничката „котенца за Джини“. Тя е бялото чудо, снимано най-отгоре в блога ми. Мислех си, че ако някой от нас изтегли това късметче, ще подновим спора за котенцата у дома и този път – може би – с някакво решение… Спорим, защото вече сме гледали четири котила на Сузи, която умря от възрастта си на 14 години. Джини е млада, много яка, много дива. Заслужава котенца, обаче аз вече съм се уморила или съм одъртяла, или нещо ме мързи… Или де да знам – липсва ми Сузи. И все не се съгласявам…

Донесох по едно време подноса с баничките, оставих го на една голяма маса и се върнах към ракийката си. Чувам зад гърба си постъргване, обръщам се и виждам Джини да си дърпа с нокътче едно парченце. Не мислех, че ще го яде, тя си краде неща за игра – маслинка, кисела краставичка, търкаля си ги по плочките и ги назначава за някакви странни мишки за часове наред. Докато скоча да я пропъдя от масата, Андро ми каза бързо: „Остави я! Да си избере късметче и тя!“ Той не знаеше какви съм ги измислила за тази Васильова баница, най-малко е вярвал, че ще има нещо като за котката.

Котката обаче си извлече от подноса парченцето с „котенца за Джини“!

Забележително кротко (защото тя е бойна котка и ако не й хареса каквото я караш да прави или да не прави, хапе и драска хладнокръвно и наказателно), та – забележително кротко тя отстъпи от парчето, вторачи се в лицето ми (а не в ръцете ми!), докато разгръщах листчето, и внимателно изслуша каквото прочетох. След това слезе царствено от масата, изгледа златооко всички и се тръшна на одеялцето да се ближе грижливо.

За Барак Обама и българските реакции

Без да се усещаме, сме на върха на една вълна, каквато отдавна не е имало – по важност. Ама нали сме суетни човеците, не разбираме сериозността на тази стъпка… Все тая каква ще я свърши Обама, важното е, че хората се прескочиха и избраха (1) мулат, (2) представител на обикновено семейство (не мандаринско като сем. Кенеди или сем. Буш), (3) при това на възраст – направо младеж. За хората, надскочили себе си, е важно КАКВОТО СЕ СЛУЧИ, а пък Обама ще се представи във времето колкото му е дал Господ можения или неможения.

При такова мое мнение не се съмнявам в искреността и правотата на онези мнозина, които предпочитат консервативните ценности, излъчвани от татко МакКейн.

Зверлък ме нагазва само когато чета коментари (лавинообразно срутващи се по форумите) като следния: “ Ами досега само рязаните пушки на ДПС ни оправяха, сега ще ни такова и черна карабина…“ (това е някъде из dnes.bg).

Простотията безумна на нашенеца, дето само се оглежда кой и откъде ще го такова, а не се сеща, че единственото спасение е да си стане на краката и да тръгне. Не, седи като в къртичина заровен и мрънка. Сега пък американският президент му виновен, че бил черен. Кой ти гледа черен или бял, бе Ганьо, ако има очи изобщо да гледа какво прави светът?

На същия Ганьо децата немилостиво пребиха цигането Гошко – не защото е цигане, не! Ами защото е приятел с мулата Антони. Тонката и Гошко бяха по на 11 години, когато Ганьовите отрочета ги вкараха в един асаньор и пердашиха Гошко, че обичал негри… Тия отрочета Ганьови сега бълват по форумите.

На тях Господ да им бере гайлето, че е допуснал производството им…

Ние да кажем браво на ония хора, дего успяха да се огледат добре наоколо си и да преценят какво ще да е по-подходящо за тях тъкмо днес. А и браво на лидерите им – да чуете текста на Хилари Клинтън – каква аргументирана реч в призив към своите избиратели: защо да подкрепят Обама; да чуете МакКейн в деня на изборите…

Аз като ги слушах, досрамя ме, че има тук по нашите земи едни нещо човечета, на които също им викат политици… Здраве да е!

Браво на американците! Дето иначе не ги обичам хич… Поради богат опит. За този избор обаче – браво!

Bulgarian Language Summer School

Лятното училище по български език за чужденци на Нов български университет започва!

Горният линк ще ви заведе на сайта на училището, а сайтът е многоезичен.

Вчера си се взирам в телевизора…

… и – като повечето хора, към късна вечер облъскани и позатъпели, щракам с щракалото. Имам два-три руски канала в пакета, затова ни най-малко не се чудя, като чувам руска реч.

О Б А Ч Е !

В един миг първо се потрисам, след това решавам, че има кратковременна техническа грешка, накрая се закотвям да видя дали е истина. Е, оказа се истина – по Военния телевизионен канал (финансиран прочее от НАТО най-паче) се лееше игрален филм без дублаж или субтитри на български. Ей тъй, както си е в оригинала – на руски. Новичък филм.

Къде живеем точно?

Ще речете – езиково обучение. Нъц! Що ли пък по този канал не провеждат езиково обучение по този приятен начин и за офицерите и сержантите, които учат английски или френски, а?

Пък беше и петък, та ме напълзяха едни спомени… Невесели…

Още за хихикащите журналиствующи…

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=482276

Това е линк към едно чистосърдечно, чисто и прекрасно-наивно предложение на уважавания литуратуровед и културолог Бойко Пенчев. Ще прибавя накрая и разменените реплики в коментар между Старец и мен.

Но защо се втурнах сега да прибавя тези неща в блога си?

Защото се опитах преди десетина минути да придобия новини от телевизия една. И видях министър-председателя Станишев, усмихнат със своята съселска в устните и отсъстваща в очите усмивка, да пуска груби шеги (щото, нали, вече не е на сцената Румен Петков да разправя на кого стои отзад и прав, и седнал).

Та грубата и доста тъпа шега на премиера, пусната в един твърде сериозен за страната момент, който явно е карнавално-преобръщащ само за Сергей-Станишевци, е следната: на въпроса за бъдещия министър на вътрешните работи, С.С. изсипа, че щял да бъде или би трябвало да е като Ален Делон. Хубаво, всеки с тъпотата си и с нахалството си. Не те са повод за това ми писание.

Поводът е онова, което последва: лигавото, подмазваческо – или както се казва на майчиния език на нашия премиер „подобострастно“ – хилотене от страна на тези, дето Бойко Пенчев щедро нарича журналисти.

Майко Българио! Какви хора те сполетяха! Станишев за премиер, а хилотещи се на тъпотии подмазвачки и подмазвачета – за съвест и за глас народен…

Размененото със Старец:

от BoykaB Анонимен, Разстроено 10 април, 09:13

Журналистите може и да решат да бойкотират, но това няма да се забележи. Защото журналистите са мнооого малко – повечето са журналиствующи плиткоумия, недоучени и не твърде мислещи. Само те да останат в залите за пресконференции с овлажнени от възторг очички, залите пак ще са си пълни. Да ме прости Господ за резкостта, ама тез пикли понеже ги броим за журналистки, затуй ни е такава медийната среда.

от Старец Анонимен, Неутрално 10 април, 11:02

За пореден път подкрепям писаното от Пенчев. Само че не е така лесно да стане. Журналистите отиват да „отразяват събитие“ (това е на техен жаргон), защото ги изпращат техни началници и те са длъжни (срещу страх от нещо) да отидат. Това едно. Второ – журналистите (пикли или не) са длъжни да „отразяват“ събитието в съгласие с някаква редакционна политика. Може да е тъпо, гадно, да не ни харесва, но няма и не може да има издание, което да дава абсолютна, 100 % свобода на даден журналист да пише каквото си иска по даденото „събитие“. Какво искам да кажа ли ? Призивът на Пенчев е хубав, безспорно, но трябва да се отнесе към редакциите и техните шефове. А като знаем нещичко за собствениците и най-вече – като виждаме реалната редакционна политика на отделните издания, силно се съмнявам, че призивът може да „заработи“ реално. „Дневник“ е може би малко изключение в общата „зависима медийна среда“, който отгоре на всичко привлича външни автори – експерти в една или друга област. Така замества писанията на „пиклите … с овлажнените очички“ (с извинение към тях)с умни коментари. За съжаление „Дневник“ е да кажем една стотна от медийната среда. Може би можем да спрем да купуваме вестници – и да четем електронните им версии (аз поне така правя). Нали „вацовите“ парцали си свиха тиражите от 300 и отгоре хиляди на под 100 (не помня точно – поправете ме). Може би ще дойде време за популярността на даден вестник да се съди и по четеността му в Нета, включително и по глупостите, които дращим във форумите му. Не знам – помагайте…

от BoykaB Анонимен, Разстроено 10 април, 22:20

Така е, както пише Старец. Защото и Бойко Пенчев, и аз, и други разстроени си представяме подобни граждански жестове в свят, в който те (ще) са възможни… някак си. А то такъв свят няма. Старец познава вестникарската среда и начин на работа, културолозите (при)познават идеята, че воплите им – умерени или не, може постепенно да променят неща.

Децата на Русия

Линк към цялата галерия – http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=475484

Много е страшно! Нещастниците десетилетия наред са облъчвани, че са велика нация най-вече поради своята многобройност и военна сила. Путин им върна самочувствието, като наблегна отново на военните производства и размахването на оръжейна сила. И ето – дойдохме дотам да видим деца християнчета да бъдат жертва на същото, за което укоряваме ислямските фундаменталисти, а и цялата палестинска нация: за озверяването на малките деца.

Много хубаво е пролетното, аз обаче не обичам пролетта

С петопръстчетата свои

кестените вече махат.

За свещички са готови.

И свещичките окапаха…

Президентът убиец сега пък излезе и еколог

Онзи Георги Първанов от някакво село в Пернишко (май беше Сиропърдешница?) сега пък излезе еколог. Как тъй изведнъж?

Много просто – някъде до около 1948-1968 година все още (все още по отношение на края на 19. век) младите, бодрите и прогресивните се намираха за длъжни да изобразяват „леви“. Нормално – мечти момински за справедливост: liberté, égalité, fraternité, и блян на всеки читател на дебели книги. (Тези читатели бяха пропуснали идеите на либертаризма, ама нейсе! Да не говорим пък за прагматизъм някакъв…) След това стана мнооого модно да си прогресивен, млад и бодър, изобразявайки „зелен“. Щото, нали, майката Земя … и прочее. После се разбра отчетливо, че да си зелен, не означава да блееш на тема гори и планини, ами да познаваш здраво световното и европейското екологично законодателство. И който си беше млад, бодър и прогресивен, залегна да ги учи тези неща и да се опитва да ги прилага законно и законово.

Ние обаче сме в България. Поради което „екология“ и „горички“ за нашия президент Първанов означава само и единствено измъкване от реномето, имиджа или облика на ретрограден и глупав момък, попаднал не където трябва. Гушнал младежът от пернишко (да са живи и здрави сите перничани!) нова кауза и си мисли, че тутакси зрители, наблюдатели и граждани ще забравят и факта, че е ловджия – сиреч убиец, и факта, че се прави на недовиждащ за делата велики на спонсорираната от него коалиция, и други подобни факти.

За наш срам президентът на тази страна е …

УБИЕЦ НА ЖИВОТНИ. Човек, избрал за свое хоби такова нещо – убиването, не бива да бъде приеман от нормалните хора за приятел, а камо ли за водач! Снимката публикувам, за да си спомнят онези, които са гласували за него, че не се е самозародил на „Дондуков“ 2! Те си го избраха и го натресоха и на нас…

Фотосът е взет от „Нашенци“ на www.pishtov.com, но преди време си стоеше и на официалния сайт на президента (справка – www.bezdom.info и коментарите около тази снимка).

Още малко дивотии от БДЖ-то, дето…

БДЖ-то, дето в един постинг на Борислав имаше категорично предложение да го закрием. Ей го линка – за припомняне: http://borislav.blog.bg/viewpost.php?id=115841

И тогава, и сега се присъединявам към вопъла. Снимчиците са от влака Мездра – София, в 18.12 отпрашващ с невижданата средна скорост от 7-11 километра в час от гара Реброво. При четири вагончета – сиреч тарапана, при студен ден и претоплен вагон – сиреч отвсякъде духа студ в горещото, при мижаво осветление и четири тунела се кандилкаме, достигайки на моменти звездни висоти с 16 километра в час.

Кандилкайки се, забелязвам това нещо, което виждате на кадро. Ще ви кажа какво е то утре-вдругиден. Почудете се малко и пишете за предположенията си. Не ми писахте, та аз отговорих на загадката, но за да е на игра – в коментарната рубрика към този постинг. А там пише:

Минаха два-три дни – никой не казва какво разпознава в тези „драперии“. Ами това е пресукана на въже тоалетна хартия! Някой нещастен пътник се е опитвал да уплътни прозорците на вагончето. Същото вагонче, в което пътува с все по-скъпи и по- скъпи билетчета… Срещу каква услуга? Срещу е те такава!