… и моят коментар:
Не бих го нарекла “отнемане”, по-скоро здраво “разклащане”. Колегите от БАН имат нужда и от “разклащане”, и от “раздрусване”, тъй като (вероятно полегнали върху лаврите си от време Червенково, още Андрейчиново) са твърде далеч от самото говорене, от живеенето във/със/чрез езика и речта. Самият факт, че пишат текстове с примери от т.нар. “художествена литература”, за да изясняват живия комуникативен канал, е доказателство. Самият факт, че правилата за писане и говорене (които имат препоръчителен характер, разбира се, щото няма “езикова полиция”, която да арестува прегрешилите) се налагат от страна на тази институция като задължителни за всекиго и навсякъде, е доказателство. А що се отнася до изданието на “Хейзъл” – в академичния предговор има правила и схеми, които не се спазват в словника. Вероятно авторите си въобразяват, че всяка учителка, всеки учител, всяка ученичка и всеки ученик трескаво следят техните статии, за да научат радостно на какво се дължи противоречието. Здраве да е, за БАН май вече – или добро, или нищо… Хубавото е, че препоръчваният от държавните институции речник ще се раздаде безплатно в училищата и (дано!) ще дойде ред да се раздаде безплатно и в канцелариите на общинските и държавните служби. Това е една добра малка стъпка напред. Защото правилници и закони не вършат работа – върши работа издаването на ниски цени на МНОЖЕСТВО коректни помагала, разпространяването им по институционална линия и ИЗПОЛЗВАНЕТО им. А ИЗПОЛЗВАНЕТО им ще настъпи, когато (вместо да размахваме пръст) убедим младежите, че използването на добър стандартен език в публичното пространство е ПРЕСТИЖНО. Вече сме ги научили да обличат чисти и хубави дрешки и да ходят на зъболекар, време е да ги научим и на друго за представянето на човека в публичното. Браво на МОН и на парламентарните комисии по образование и наука и по правата на човека и вероизповеданията!
