Смирненски за студа

КАЛИН ДОНКОВ във вестник „Сега“

„Вече в гимназията, дървената ваканция си я смятахме за свое свещено зимно право и ако беше днешното време, а не тогавашното, сигурно нетърпението ни щеше да намира израз в ученически стачки или дори в граждански непоВече в гимназията, дървената ваканция си я смятахме за свое свещено зимно право и ако беше днешното време, а не тогавашното, сигурно нетърпението ни щеше да намира израз в ученически стачки или дори в граждански неподчинения. Веднъж, с цел подсещане, написахме на черната дъска популярното четиристишие на Смирненски за студа (по онова време всички го знаеха): Студено, дявол да го вземе. Студът те реже като с ножици. Човек за да се посъвземе, са нужни барем две госпожици! Какво стана, няма да забравя никога. Сума време ни разследваха за „провокация“, учителката по литература, привлечена като експерт, не позна автора, не беше чела стихотворението, дълго отричаше, после, изглежда, направи справка и даде мнение, че в училище може да се цитира и рецитира само това, което е одобрено в програмата, а не такива „вулгарни произведения“. И накрая все пак го извъртяха като непозволена демонстрация и протест и се заканиха, че ще режат глави. Но времето се стопли и заедно с това се затоплиха отношенията, размина се, и главно се размина на мен, защото вече като начинаещ литератор бях главен и единствен заподозрян. Макар да нямах нищо общо и макар почеркът на черната дъска да бе определено женски…дчинения. Веднъж, с цел подсещане, написахме на черната дъска популярното четиристишие на Смирненски за студа (по онова време всички го знаеха):

Студено, дявол да го вземе.

Студът те реже като с ножици.

Човек за да се посъвземе,

са нужни барем две госпожици!

Какво стана, няма да забравя никога. Сума време ни разследваха за „провокация“, учителката по литература, привлечена като експерт, не позна автора, не беше чела стихотворението, дълго отричаше, после, изглежда, направи справка и даде мнение, че в училище може да се цитира и рецитира само това, което е одобрено в програмата, а не такива „вулгарни произведения“. И накрая все пак го извъртяха като непозволена демонстрация и протест и се заканиха, че ще режат глави. Но времето се стопли и заедно с това се затоплиха отношенията, размина се, и главно се размина на мен, защото вече като начинаещ литератор бях главен и единствен заподозрян. Макар да нямах нищо общо и макар почеркът на черната дъска да бе определено женски…“