Всъщност попаднах (courtesy of Google) на блога ти, защото се бях заровила снощи в страницата на НБУ, колебаейки си дали да се гмурна в една „Реклама и стилове на живот“ или да не се. Рекох да проверя коя ли ще да е Бойка Бъчварова… и взех, че се зачетох.

Амииии… сигурно е от двете филологии. Или от многото четене. Човек не може да е сигурен;) Макар понякога да се отплесвам (в блога ми далеч не всичко е изрядно откъм запетайки, което обаче се дължи основно на среднощно и/или забързано писане:) и в бързината да слагам запетайки на местата на интонационните паузи. Ама то човек без кусур няма.

Много точно казано. Всеки път като видя поредната журналистическа кампания, събираща пари за нещо, което държавата би следвало да осигури… се питам защо журналистите се занимават с това, вместо да си свършат работата.

А работата им е да притискат в ъгъла онези държавни структури, които нещо не са свършили като хората. Да задават неудобни въпроси и да настояват за истински отговори.

Вероятно понеже е много по-лесно и носи доста по-голям рейтинг да се направи шоу с гръмко заглавие, в което журналисти и знаменитости да умиляват широката общественост, която да праща смс-и, които да спасяват някакво бедствено положение. И всички забравяме, че бедственото положение не е станало такова от само себе си, а се е стигнало до него като следствие от нечия систематична безотговорност. Забравяме също така, че веднъж вече сме платили за това, за което изпращаме смс-и. Платили сме с данъците си. И че трябва живо да ни интересува не просто как се харчат, а как се управляват тези пари.

Ужас, отплеснах се:) Просто темата истински ме вълнува. Дано коментарът да не се окаже досадно дълъг.