11.03.2008 – от boykab.blog.bg
Масларова: Домове винаги ще има, такива с решетки на прозорците (заглавие в „Капитал“ – internet изданието)
Решетки…
Има сто и десет начина човекът зад решетките да не ги усеща. Тогава решетки всъщност няма. Но за да знаеш тези сто и десет начина, трябва да си висококвалифициран психолог (клиницист, социален психолог, педагог по специална педагогика). Висококвалифицираните не отиват да работят в домовете с решетките, защото (най-вероятно заради многобройните „джуфки“ на такива като Масларова) пари няма.
И вместо да се запретне да ги търси тези пари, мадам Масларова, развяла жабота и джуфки, безсрамно приказва за „идиоти, които така са се родили“ и за „решетки, без които не може“, но пък обиква да строи сграда за министерството „си“ в Стара Загора срещу много милиони.
Срам и позор за нас, че още не сме я изхвърлили от сцената – срам и позор за нас, след като журналиствующи братя събират пари, вместо да я погнат за оставка… Къде бяха журналистите български, докато ВВС правеше разследването си? Правеха ли теманета на министрите, които не са си свършили работата? И още ги правят тези теманета… доземи!
30.09.2009 в 10:22 pm
“ [...] след като журналиствующи братя събират пари, вместо да я погнат за оставка…“
Много точно казано. Всеки път като видя поредната журналистическа кампания, събираща пари за нещо, което държавата би следвало да осигури… се питам защо журналистите се занимават с това, вместо да си свършат работата.
А работата им е да притискат в ъгъла онези държавни структури, които нещо не са свършили като хората. Да задават неудобни въпроси и да настояват за истински отговори.
Вероятно понеже е много по-лесно и носи доста по-голям рейтинг да се направи шоу с гръмко заглавие, в което журналисти и знаменитости да умиляват широката общественост, която да праща смс-и, които да спасяват някакво бедствено положение. И всички забравяме, че бедственото положение не е станало такова от само себе си, а се е стигнало до него като следствие от нечия систематична безотговорност. Забравяме също така, че веднъж вече сме платили за това, за което изпращаме смс-и. Платили сме с данъците си. И че трябва живо да ни интересува не просто как се харчат, а как се управляват тези пари.
Ужас, отплеснах се:) Просто темата истински ме вълнува. Дано коментарът да не се окаже досадно дълъг.
01.10.2009 в 5:50 am
Не е отплесване, а болка… Благодаря за съмислието. И – не се смей – благодаря за безукорния правопис. Как го правиш?
01.10.2009 в 11:48 am
Хаххахахаххахахаха
Амииии… сигурно е от двете филологии. Или от многото четене. Човек не може да е сигурен;) Макар понякога да се отплесвам (в блога ми далеч не всичко е изрядно откъм запетайки, което обаче се дължи основно на среднощно и/или забързано писане:) и в бързината да слагам запетайки на местата на интонационните паузи. Ама то човек без кусур няма.
01.10.2009 в 12:23 pm
Слава Богу, че няма! Приятелски поздрави от мен!
01.10.2009 в 12:58 pm
Усмивки и от мен:)
Всъщност попаднах (courtesy of Google) на блога ти, защото се бях заровила снощи в страницата на НБУ, колебаейки си дали да се гмурна в една „Реклама и стилове на живот“ или да не се. Рекох да проверя коя ли ще да е Бойка Бъчварова… и взех, че се зачетох.