Още за хихикащите журналиствующи…

http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=482276

Това е линк към едно чистосърдечно, чисто и прекрасно-наивно предложение на уважавания литуратуровед и културолог Бойко Пенчев. Ще прибавя накрая и разменените реплики в коментар между Старец и мен.

Но защо се втурнах сега да прибавя тези неща в блога си?

Защото се опитах преди десетина минути да придобия новини от телевизия една. И видях министър-председателя Станишев, усмихнат със своята съселска в устните и отсъстваща в очите усмивка, да пуска груби шеги (щото, нали, вече не е на сцената Румен Петков да разправя на кого стои отзад и прав, и седнал).

Та грубата и доста тъпа шега на премиера, пусната в един твърде сериозен за страната момент, който явно е карнавално-преобръщащ само за Сергей-Станишевци, е следната: на въпроса за бъдещия министър на вътрешните работи, С.С. изсипа, че щял да бъде или би трябвало да е като Ален Делон. Хубаво, всеки с тъпотата си и с нахалството си. Не те са повод за това ми писание.

Поводът е онова, което последва: лигавото, подмазваческо - или както се казва на майчиния език на нашия премиер “подобострастно” - хилотене от страна на тези, дето Бойко Пенчев щедро нарича журналисти.

Майко Българио! Какви хора те сполетяха! Станишев за премиер, а хилотещи се на тъпотии подмазвачки и подмазвачета - за съвест и за глас народен…

Размененото със Старец:

от BoykaB Анонимен, Разстроено 10 април, 09:13

Журналистите може и да решат да бойкотират, но това няма да се забележи. Защото журналистите са мнооого малко - повечето са журналиствующи плиткоумия, недоучени и не твърде мислещи. Само те да останат в залите за пресконференции с овлажнени от възторг очички, залите пак ще са си пълни. Да ме прости Господ за резкостта, ама тез пикли понеже ги броим за журналистки, затуй ни е такава медийната среда.

от Старец Анонимен, Неутрално 10 април, 11:02

За пореден път подкрепям писаното от Пенчев. Само че не е така лесно да стане. Журналистите отиват да “отразяват събитие” (това е на техен жаргон), защото ги изпращат техни началници и те са длъжни (срещу страх от нещо) да отидат. Това едно. Второ - журналистите (пикли или не) са длъжни да “отразяват” събитието в съгласие с някаква редакционна политика. Може да е тъпо, гадно, да не ни харесва, но няма и не може да има издание, което да дава абсолютна, 100 % свобода на даден журналист да пише каквото си иска по даденото “събитие”. Какво искам да кажа ли ? Призивът на Пенчев е хубав, безспорно, но трябва да се отнесе към редакциите и техните шефове. А като знаем нещичко за собствениците и най-вече - като виждаме реалната редакционна политика на отделните издания, силно се съмнявам, че призивът може да “заработи” реално. “Дневник” е може би малко изключение в общата “зависима медийна среда”, който отгоре на всичко привлича външни автори - експерти в една или друга област. Така замества писанията на “пиклите … с овлажнените очички” (с извинение към тях)с умни коментари. За съжаление “Дневник” е да кажем една стотна от медийната среда. Може би можем да спрем да купуваме вестници - и да четем електронните им версии (аз поне така правя). Нали “вацовите” парцали си свиха тиражите от 300 и отгоре хиляди на под 100 (не помня точно - поправете ме). Може би ще дойде време за популярността на даден вестник да се съди и по четеността му в Нета, включително и по глупостите, които дращим във форумите му. Не знам - помагайте…

от BoykaB Анонимен, Разстроено 10 април, 22:20

Така е, както пише Старец. Защото и Бойко Пенчев, и аз, и други разстроени си представяме подобни граждански жестове в свят, в който те (ще) са възможни… някак си. А то такъв свят няма. Старец познава вестникарската среда и начин на работа, културолозите (при)познават идеята, че воплите им - умерени или не, може постепенно да променят неща.

Децата на Русия

Линк към цялата галерия - http://www.dnevnik.bg/show/?storyid=475484

Много е страшно! Нещастниците десетилетия наред са облъчвани, че са велика нация най-вече поради своята многобройност и военна сила. Путин им върна самочувствието, като наблегна отново на военните производства и размахването на оръжейна сила. И ето - дойдохме дотам да видим деца християнчета да бъдат жертва на същото, за което укоряваме ислямските фундаменталисти, а и цялата палестинска нация: за озверяването на малките деца.

Много хубаво е пролетното, аз обаче не обичам пролетта

С петопръстчетата свои

кестените вече махат.

За свещички са готови.

И свещичките окапаха…

Президентът убиец сега пък излезе и еколог

Онзи Георги Първанов от някакво село в Пернишко (май беше Сиропърдешница?) сега пък излезе еколог. Как тъй изведнъж?

Много просто - някъде до около 1948-1968 година все още (все още по отношение на края на 19. век) младите, бодрите и прогресивните се намираха за длъжни да изобразяват “леви”. Нормално - мечти момински за справедливост: liberté, égalité, fraternité, и блян на всеки читател на дебели книги. (Тези читатели бяха пропуснали идеите на либертаризма, ама нейсе! Да не говорим пък за прагматизъм някакъв…) След това стана мнооого модно да си прогресивен, млад и бодър, изобразявайки “зелен”. Щото, нали, майката Земя … и прочее. После се разбра отчетливо, че да си зелен, не означава да блееш на тема гори и планини, ами да познаваш здраво световното и европейското екологично законодателство. И който си беше млад, бодър и прогресивен, залегна да ги учи тези неща и да се опитва да ги прилага законно и законово.

Ние обаче сме в България. Поради което “екология” и “горички” за нашия президент Първанов означава само и единствено измъкване от реномето, имиджа или облика на ретрограден и глупав момък, попаднал не където трябва. Гушнал младежът от пернишко (да са живи и здрави сите перничани!) нова кауза и си мисли, че тутакси зрители, наблюдатели и граждани ще забравят и факта, че е ловджия - сиреч убиец, и факта, че се прави на недовиждащ за делата велики на спонсорираната от него коалиция, и други подобни факти.

За наш срам президентът на тази страна е …

УБИЕЦ НА ЖИВОТНИ. Човек, избрал за свое хоби такова нещо - убиването, не бива да бъде приеман от нормалните хора за приятел, а камо ли за водач! Снимката публикувам, за да си спомнят онези, които са гласували за него, че не се е самозародил на “Дондуков” 2! Те си го избраха и го натресоха и на нас…

Фотосът е взет от “Нашенци” на www.pishtov.com, но преди време си стоеше и на официалния сайт на президента (справка - www.bezdom.info и коментарите около тази снимка).

Още малко дивотии от БДЖ-то, дето…

БДЖ-то, дето в един постинг на Борислав имаше категорично предложение да го закрием. Ей го линка - за припомняне: http://borislav.blog.bg/viewpost.php?id=115841

И тогава, и сега се присъединявам към вопъла. Снимчиците са от влака Мездра - София, в 18.12 отпрашващ с невижданата средна скорост от 7-11 километра в час от гара Реброво. При четири вагончета - сиреч тарапана, при студен ден и претоплен вагон - сиреч отвсякъде духа студ в горещото, при мижаво осветление и четири тунела се кандилкаме, достигайки на моменти звездни висоти с 16 километра в час.

Кандилкайки се, забелязвам това нещо, което виждате на кадро. Ще ви кажа какво е то утре-вдругиден. Почудете се малко и пишете за предположенията си. Не ми писахте, та аз отговорих на загадката, но за да е на игра - в коментарната рубрика към този постинг. А там пише:

Минаха два-три дни - никой не казва какво разпознава в тези „драперии“. Ами това е пресукана на въже тоалетна хартия! Някой нещастен пътник се е опитвал да уплътни прозорците на вагончето. Същото вагонче, в което пътува с все по-скъпи и по- скъпи билетчета… Срещу каква услуга? Срещу е те такава!

Писмени свидетелства

Любимо видео размишление за приятелството…

Практически пример за това що е езикова политика

Друг пример за това що е езикова политика можете да видите в blog.bg-шкия ми блог.

А сега ето какво искам да покажа: текст от официален сайт в РБългария, София. Текст с куп грешки - правописни, графични и пр.

Ще ги отбележа страрателно. Но не това е основната цел на постинга.

Целта е да напомня, че не някакви всесилни закони за езика правят нещата по-добри, а всекидневното настойчиво внимание на държавата и общините към официалния стандартен/нормативен/книжовен български език (както ви е удобно го наричайте, само не забравяйте, че по конституция е задължителен на повечето равнища на публично общуване). Това се постига лесно: повече коректорска и редакторска работа върху всяка „страница“ (сиреч речева изява) в печатните медии, в телевизиите, в радиото, в сайтовете - поне ако са поддържани от официални институции в страната.

Ето го примерчето за днес, където с червеничко са маркирани грешките, със зеленичко - добавените от мен пропуснати в оригинала пунктуационни знакове, с италик - коментарите ми:

Първия (Първият) и познат до болка начини (начин) за редовно пътуване в градския транспорт е да си закупите билетче на цена от 70 стотинки. То важи за едно пътуване от точка А до точка Б. То важи за всички видове градки (градски) транспорт и може да си го закупите от реповете /Що ли пък е то - „реповете“ за днешния читател, след като държавното предприятие „Разпространение на печата“ отдавна не поддържа свои точки на продажба, а вероятно вече и не съществува?/ или най близката (най-близката) бакалница

Ако колата ви е на ремонт или сте я преодстъпили (преотстъпили) на някой (някого) за деня и ви се наложи да ползвате градския транспорт, по- добрия (по-добрият: и забележете, около „късото“ тире, т.е. около дефиса, не трябва да има спейсове/шпации/празни места - нали тъкмо това го отличава от „дългото“ тире, а не дължината в милиметри) вариант е да си закупите лентичка с десет билетчета на цена от 6.00лв (6.00 лв.): тя ще ви стигне за десет пътувания, без значение от(?) вида траспорт, които (който) ползвате.

Ако използвате обаче всеки ден градски транспорт, то тогава ще ви е нужно да си купите абонаметна карта за една, две или повече линии. Ако сте студент редовно обучение, пенсионер или инвалид, ще ползвате и сностна (сносна - без т, моля: то ще да е от „нося“, а не от „ностя“) отстъпка.

Всички видове документи за редовно пътуване в градския транспорт може да закупите от най- близката (най-близката) бакалница или реп. билети (Билети) също се продават и шофьора (или: “се продават и от шофьора” , или “продава и шофьорът”) с надценка от 0.10ст ( 0.10 ст.), но много често, особенно (особено) в края на деня, тази възможност я няма. Документите за градски транспорт са и вашата застраховка при евентуални злополуки.

Да не ви плаша, такова е положението в голямата част от официалните сайтове в републиката наша… (Че като добавим и кръвожадните ловджийски снимки на президентовия сайт, става съвсем невесело! - Но това е друга тема.)

Вместо да се забълбукват с мечти момински за закони, включващи едва ли не езикова полиция и глоби, нашите кипри и европейски настроени политици (законодателите най-паче) да вземат да гласуват закон, който да предвижда много пари за евтини речници за всички учещи деца (за сравнение: сегашният стандартизиращ речник струва от 36 до 42 лева!); закон, който да предвижда много пари за квалификация на учителите още в студентските им години (за сравнение: нито един бъдещ учител по история, химия, физика, география, физическо не учи български език във времето, когато придобива правоспособност да ни учи децата!); закон, който да предвижда задължителна коректорска и редакторска услуга поне в публичните държавни и общински медии (за сравнение почетете малко вестници и списания, погледайте малко теве-та и послушайте малко радио-та!)

Винаги се опитвам да обясня действията си - може би е тъп навик, но и тук се обяснявам защо блогирам

Мнозина си изливат мислите в блоговете, щото нетът като медиум не е лоша идея: кой да ти чака одобрението на редактори и редакторски съвети… От друга страна, тъкмо неспирното изливане е причината за това, че хукне ли човек да търси сведения в нета, натъква се при търсенето на чудесии, които всъщност го (търсенето) обезсмислят…

Блогът обаче си стои. И причината е двояка.

Двояка работа: полза и безползие. Имам чувството, че когато говорим за нета, ние говорим за различни мрежи. И тук, както във голяма всяка човешка група, има непресичащи се социални множества. Прекрасното е, че тук те не са очертани заради места и практики, определяни само от количеството пари, което е нужно, за да си там; не, тук непресичащите се социални множества са, слава Богу, най-сетне, ментални. Хората участват в някакъв мрежов социум поради съответния начин на мислене и поради точните си предпочитания.

На мнозина може да им се вижда гадно, но си казвам: да можеше така напълно да са непресичащи се тези множества и в живия ни живот. Никога да не ми се налага на мен например да слушам за някакви биг брадъри, славчовци, азисовци и пр. А пък на тези, дето това им е животът, да не им се налага да слушат за Марсел Мос, Хайдегер или Уилиъм Текери.